Няма светлина за Маша!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
12 март 2023 година
Харкив, Салтовка. Две денонощия без ток, вода, отопление и връзка.
Най-вече – без връзка. Когато телефонът за една секунда хване 4G, и е засипан със известия: „ мам, отговори ", " мам, доста се тормозя ", " мам!!! " – доста те боли.
Обхваща те едно такова жалко изтощение, когато детето ти се опасява, а ти нищо не можеш да направиш.
Днес, когато най-сетне се появиха светлината и връзката (слава на комуналните служби!), започнах жадно да прелиствам сводки за последните два дни. И попаднах на една дописка за шестокласничката Маша от Тулска област. Вие несъмнено я знаете тази история.
Ученичката в час по изобразяване нарисувала с цветни моливи картинка.
На картинката са съветски и украински флагове. На едното е написано „ Не на войната! “, на другото „ Слава на Украйна! “. Между знамената е нарисувана жена, тя прикрива с тялото си дете, против което от страната на съветското знаме летят ракети.
Директорката на учебното заведение извикала полиция. Арестували бащата на Маша, а момиченцето пратили в дом за сираци.
В днешното известие написа, че публицистите се пробват да се свържат с Маша, стоят до входната врата на сиропиталището, но ги гонят.
Не мога да престана да мисля за това момиченце. Господи, какъв брой й е ужасно. Един сакат живот. Завинаги.
А след това в новините видях откъс от видео със Скабеева (една от най-насъсканите съветски пропагандистки – бел. прев.), където тя с упойване се хвали с следващия масиран удар върху Украйна. „ Взривовете се чуват из цялата страна! “, ликувайки, оповестява дамата, която вероятно също има деца.
Паноптикум.
Вчера, под воя на сирените отидох на гробището при родителите си. Поплаках край техните кръстове, описах на мама и баща, че всичко е наред, просто няма светлина. И незабавно се поправих: няма ток.
Светлината я имаме, скъпи мои. Светлината я имаме постоянно, даже по време на най-страшната тюрма.
А момиченцето Маша няма светлина. Дори когато супер-мощни лампи осветяват нейното сиропиталище.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
12 март 2023 година
Харкив, Салтовка. Две денонощия без ток, вода, отопление и връзка.
Най-вече – без връзка. Когато телефонът за една секунда хване 4G, и е засипан със известия: „ мам, отговори ", " мам, доста се тормозя ", " мам!!! " – доста те боли.
Обхваща те едно такова жалко изтощение, когато детето ти се опасява, а ти нищо не можеш да направиш.
Днес, когато най-сетне се появиха светлината и връзката (слава на комуналните служби!), започнах жадно да прелиствам сводки за последните два дни. И попаднах на една дописка за шестокласничката Маша от Тулска област. Вие несъмнено я знаете тази история.
Ученичката в час по изобразяване нарисувала с цветни моливи картинка.
На картинката са съветски и украински флагове. На едното е написано „ Не на войната! “, на другото „ Слава на Украйна! “. Между знамената е нарисувана жена, тя прикрива с тялото си дете, против което от страната на съветското знаме летят ракети.
Директорката на учебното заведение извикала полиция. Арестували бащата на Маша, а момиченцето пратили в дом за сираци.
В днешното известие написа, че публицистите се пробват да се свържат с Маша, стоят до входната врата на сиропиталището, но ги гонят.
Не мога да престана да мисля за това момиченце. Господи, какъв брой й е ужасно. Един сакат живот. Завинаги.
А след това в новините видях откъс от видео със Скабеева (една от най-насъсканите съветски пропагандистки – бел. прев.), където тя с упойване се хвали с следващия масиран удар върху Украйна. „ Взривовете се чуват из цялата страна! “, ликувайки, оповестява дамата, която вероятно също има деца.
Паноптикум.
Вчера, под воя на сирените отидох на гробището при родителите си. Поплаках край техните кръстове, описах на мама и баща, че всичко е наред, просто няма светлина. И незабавно се поправих: няма ток.
Светлината я имаме, скъпи мои. Светлината я имаме постоянно, даже по време на най-страшната тюрма.
А момиченцето Маша няма светлина. Дори когато супер-мощни лампи осветяват нейното сиропиталище.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ